Преди една година посетихме к.к. Камчия – беше ни на път и решихме да видим как е положението там. След плажната “ивица” на Несебър, която на места беше заменена от бетонни платформи пред хотелите, безкрайният плаж на Камчия ни се стори като място от рая. Обещахме си да се върнем. И преди няколко седмици го направихме.
Търсенето на приличен хотел там се оказа цяло приключение. От старата слава на курорта не е останало почти нищо. Е, разбира се, уникалната природа все още си е там. Звъняхме и писахме на всевъзможните хотели и хотелчета, които които попаднахме по форуми и търсачки. На теория може и да имаш шанс да резервираш стая в “Орфей Палас” или хотел “Лонгоз“, които предлагат по-големи удобства. Но на практика, колкото и рано да им пишете и звъните – те все ще са пълни. За вас. Докато накрая служител на “Орфей Палас” не ни каза, когато отидохме на място, че хотелите тук работят изключително с руски групи. За тези руски групи са в процес на строене и още хотели, или т.нар. “санитарно-оздравителни комплекси” за деца от Русия. Нямаме нищо против, щом така стоят нещата.
Какво остава за българите обаче? Бунгала с давност 20 години, както и Парк-хотел “Камчия”, в който една 50-годишна съдържателка на заведение в района каза, че е празнувала абитуриентската си вечер. Е, там поне имаше свободни места. Останахме с впечатление, че парк-хотелът се пълни изключително през уикендите. Не отидохме с големи очаквания и може би затова останахме много приятно изненадани. Наистина, не е луксозно, но затова пък е много чисто и пространството не е пестено нито в стаите, нито в общите помещения. Баните са реновирани и изглеждат прилично. Всяка стая има телевизор с цифрова тв и като цяло е добре подредена за да се чувства човек удобно и приятно. Единственото, което липсваше в стаите, беше хладилник. В стаята за двама, в която ни настаниха, имаше три легла – не разбрахме дали всички стаи са такива. Терасите откриват чудесна гледка към гората, а след нея и морето (вижда се само от по-високите етажи). Половината стаи имат изглед към паркинга, така че ако решите да отидете, изберете от другите. Комарите на Камчия не са легенда, но хората там са намерили начин да се справят с тях – по заведенията палят някакви пръчици, които ги държат настрана. За стаите е по-добре да си вземете от тези, които се включват в контакта, за да може да държите вратата на терасата отворена. Както вече казах, впечатлихме се от чистотата там – имахме усещането, че две жени непрекъснато, през целия ден обикалят хотела за да чистят, докато ги няма гостите.
Закуската се сервира в съседното заведение. Няма избор – закуска-компле: варено обелено яйце, сирене, шунка, масло, мармалад. Влиза в цената.
Към хотела има открит басейн, при това охраняем 🙂 Подходящ е и за малки деца. Парк-хотел “Камчия” е реновиран през 2014.
Снимки от Парк-хотел “Камчия”:
Попитахме един лодкар къде е най-добре да се вечеря и той ни препоръча таверна “Елада”. Много сме доволни. Почти всичко се готви на място. За съжаление собствениците ни споделиха, че имат намерение да се отказват. С почиващите русначета бизнесът им няма как да се развива, а българите, които идват в бунгалата не ходят много-много по заведения. Чухме същото и от лодкарите.
Чували сме разкази от нашите родители за комплекса в миналото. Бил е изключително добре разработен. В това се убедихме и сами. Доказателства са десетките изоставени постройки, на чиито изпочупени стъкла още могат да се прочетат надписите “Стол” или “Хранителни стоки”. Тъжно е, че такова хубаво място запада. Все още има ентусиасти, които почиват в бунгалата на “Сирена” и “Нимфа“, които са реновирани и ремонтирани, повечето със собствен санитарен възел.
Малко по-нагоре от устието на р. Камчия, се намират бунгалата на “Захарчето” и к.с. “Романтика“. “Захарчето” изглеждаше добре, поддържано, с много цветя. Беше пълно и не можахме да отседнем, но ни обясниха, че всяко бунгало има самостоятелен санитарен възел. Има и заведение с певица.
Снимки от “Захарчето”:
Бунгалата на “Романтика” ни се сториха безбройни и най-разнообразни по вид и размер. Пръснати са из цялата гора по пътя до плажа – плажът е на 5 минутки пеша от “Захарчето”. Изненадахме се какъв живот кипи на това място, беше пълно с хора и коли. Сред тези бунгала попаднахме и на т.нар, “Вили Тайна“. Има резон в името им. Те вече са си масивни къщи, много близо до плажа (пропуснах да кажа, че е неохраняем).
В заключение – въпреки, че не сме привърженици на големите хотели и хотелски комплекси, ни се прииска в к.к. Камчия да имаше повече нови места за настаняване. Почивната база на повечето места се нуждае от сериозно реновиране, а околностите имат нужда от почистване – изоставените постройки не са най-приятната гледка . Нашият лодкар ни сподели, че са започнали строежи в частта на резервата, която е защитена от закона. Как и кой строи там, не разбрахме, но не се изненадахме.
Жалко е, че едно от най-хубавите места по българското Черноморие се намира в такъв вид. Но въпреки всичко реката, чистият въздух, гората и това, което е останало отпреди, си заслужават. Камчия си остава най-любимото ни място за почивка.
